Просто една идейка

Всички тръгнахме към кметството. Къде другаде? Трябваше да освободим Джъстин. Кметът бе зает. Аз обаче настоявах.
- Трябва да го видим, и то незабавно!
- Госпожице, не можете да влезете! Кметът е зает! - бутнах го и тръгнах напред, а приятелите ми ме изгледаха учудено.
- Не сте ли чували имената на родителите ми? Случайно, те са много добри приятели кмета! Фамилията им е Брукнър - усмихнах се на стъписаното изрежение на пазача.
- Простете, влезте - кимнах на другите и всички се забързахме към горния етаж. Почукахме на вратата и влязохме.
- Вивиан! Мери! Здравейте, как сте? - усмихна ни се той. Винаги го бях харесвала като човек.
- Добре - отвърнахме. - Господин кмете, имаме голяма молба..Проблем с най-добрия ни приятел.
- Кажете, какво има? - спогледах се с другите. Те не проговориха. Явно пак аз трябваше да спасявам положението.
- Ами..малко е чудновато...Всъщност доста..Трябва да го избавим от морските сирени, които живеят в езерцото близо до града..Единственото нещо, което трябва да направим е, да разберат хората, че сме произлезли от тях..И наистина, видях всичко с очите си, г-н кмете! Има хиляди книги ии неща от човешкия свят..Които биха взели трудно от самите хора.. - кметът ме гледаше стъписан.
- Аз също ги видях - пристъпи напред Артур. Усмихнах се.
- Кхъм - прокашля се кметът - това е доста..чудновато..Сигурни ли сте, че не сте сънували?
- Сигурни сме! - отговорихме двамата в един глас и се засмяхме леко.
- Ще трябва да пратя още един човек да го види...
- Проблемът е, че не трябва да взима нищо от там. Можем да заведем всички, но обещахме на морските сирени, че няма да докоснем нищичко!
- Добре, Вивиан, ще помисля по въпроса и ще говорим скоро - не изглеждаше много убеден. Излязохме от кабинета и тръгнахме към изхода.
- Няма да ни повярва - каза Лукас.
- Трябва ли винаги да си негативно настроен?? - ядосах му се. Откакто ме обиди с думите си за Джъстин, не му говорех особено. Тогава друг заговори..

Аз ще съм Сара Smile

Просто една идейка - Page 3 Normal_018~23

Ии Питър ( приятелят и ) ще изглежда така Smile

Беше Сара тя слезе от мотора, а Питър я последва като го изгаси.
- Какво е станало, ВиВ?Видях, че нещо не наред до езерото със сир.. - но Сара усети, че казва нещо повече и замълча - та поднесохме на един завой и ....Видях, че нещо не е наред със Сю.. Какво е станало?
Вив и Арур гледаха учудено....

Мигнах няколко пъти преди да отговоря.
- Вие...кога ни видяхте?
- Няма значение. Просто се разхождахме и ви срещнахме.
- Ъм...Сю е добре...Джъстин обаче не..А вие откъде знаете за... - понижих глас - сирените?
Този път Сара и Пит се спогледаха..
- Ние...след като вие тръгнахте ние отидохме..Обаче не бяхме добре дошли там...
- Добре, значи можете да ни помогнете...Говорихме с кмета, но той не ни вярва много.. - точно тогава кметът излезе.
- Сара! Здравей - усмихна се той на сестра ми.
- Здравейте! - отговори тя.
- Вижте...не знам точно как разбрахте за сирените, но по-възрастните от нас ги познават......Вие младите не. Но по целия свят тази тайна се крие дълбоко. Така че, не можем просто ей така да покажем всичко на младите. И ви моля и вие да пазите тази тайна.
- Но господине, най-добрият ни приятел се намира в беда! Как да му помогнем? - разтревожи се Сара.
- През десет години сирените правят така. Затова ние на всеки десет години им подаряваме нещо ценно от нашия свят. Така пускат задържаните.
- А какво да им занесем? - попита Мери. Най-накрая успя да отрони дума.
- Ще им занесем бижута. Ето - той подаде някакво малко сандъче. Артур го пое.
- А сега бягайте, преди някой да е видял!
Всички побягнахме към двете коли. Потеглихме, а Лукас беше седнал до мен.
- Съжалявам. Просто...Не бях в настроение. Винаги, когато ми се случи нещо лошо започвам да говоря глупости.
- Надявам се вече да не го правиш - отговорих аз, без да го погледна.
- Хайде де - усмихна се леко той. - Сякаш не ме познаваш - лека усмивка се рзля по лицето ми. Той ме целуна по бузата и ме прегърна...
След половин час бяхме на езерото. Слънето залязваше, но осветяваше най-ярко мястото, където бе потънал Джъстин...Слязохме от колите и се запътихме натам..

Всички се запътиха мълчаливо към брега. Когато стигнаха първи проговори Питър.
- Момичета, спореде мен юе е най - добре да остането тук - Сара опита да се възрпротиви, но Пит я прекъсна. - Не Сара, Категоричен съм. Аз и Артур/Лукас ( тук малко не разбрах и двамат ли...или само Лукас ?) ще занесем сандъчето и бързо ще измъкнем Джъстин. Тези... сирени...Не ми вдъхват доверие, след като толкова години са го правили сигурно ще им писне.Много са хитри.
Пит завърши да говори и погледна Артур/Лукас Laughing

Те само кимнаха и....

Тримата скочиха в езерото.
- Няма да ме спрете - затичах се към езерото и последвах момчетата.
- Сара, остани с Мери на брега! - заръчах аз, а Мери ме изгледа обидено. Нямаше значение. Скоро стигнах момчетата. Те ми казаха да си тръгвам, но аз бях упорита. Задминах ги и стигнах първа до светлината. Гмурнах се, а след мен и другите..
Плувахме няколко минути, докато стигнахме царството на сирените. Кралицата позна мен и Артур и изгледа на кръв другите двама.
- Те са наши приятели. Носим ви голям дар, в замяна на нашия приятел! И още нещо.. - погледнах другите. След това отново заговорих:
- Знаем, че много хора знаят тайната ви. Вече и ние. Знаем, че взимате жертви на всеки десет години. Но ви умолявам, да спрете да го правите. Не са ли ви достатъчно богатствата, които сте получили? А сега ви донесохме още куп скъпоценности! Една част от хората по целия свят знаят, че вие съществувате, но не казват на младите. Знаете ли какво би станало, ако всички знаехме, че вие сте нашите предци? Животът ни би се променил напълно, а и вашият също. Затова ви умолявам, спрете да взимате вещи! Имате уважението на една трета от всички хора по света! Не ви ли е достатъчно? Ние никога няма да забравим, че вие сте ни предци, но и вие не трябва да забравяте, че ако кажете на всички за вас, ще провалите нашия свят! Ще провалите нещата, които Вие сте направили! Не мислите ли, че ще е по-добре да заживеете с мисълта за уважението на хиляди хора по света, отколкото тук, във водата, да се заселят милиарди хора и да ви нарушат пространството? - докато говорех всички мълчаха и ме гледаха. Даже приятелите ми се учудиха на речта ми. Кралицата се замисли. След минутно мълчание отговори:
- Това момиче е право. Не бива да бъдем високомерни. Благодарим ти, че ни научи! В замяна ти връщаме твоя приятел! - няколко морски сирени донесоха тялото на Джъстин. Изрекха някакво заклинание и Джей се раздвижи.
- Изведете го оттук, преди да ни е видял! - заръча кралицата. Момчетата поеха тялото на Джей и всички се отправихме към повърхността. Скро Джъстин се свести.
- Какво става? - попита той.
- Важното е, че си добре - усмхнах се аз и го прегърнах. Заплувахме към брега, където Мери и Джъстин се прегръщаха дълго време, а след това всички се запътихме към дома...

Фенн^^ Брой мнения : 350 Registration date : 14.10.2009

- Това е чудо! Няма как да е истина! - докторът,които туко-що влезе бе развързал гипса ми за да може да види как е раната,а тя я нямеше. Неможех да повярвам! Нито знаех какво става,нито как така за секунди изчезва,дори без да усетя нищо. Докторът не спираше да се удивлява и след като се свести взе,че ми направи още тестове. След това си тръгна и ме остави да си почивам.
По едно време някой чукна на вратата. Казах му да влезе и се оказа,че бе Артур.
- Имам толкова за разказване. - той затвори вратата,намести се до мен и започна да ми разказва за всичко случило се на реката. Докато говореше,аз седях и гледах ококорено с отворена уста. Не вярвах на ухите си! Ето как е изчезнала раната,помислих си.
Не след дълго докторът се върна и ни обясни,че утре вече ще бъда изписана и че няма нищо сериозно. Много се зарадвах от тази новини,а колкото до останалите ...

Всички освен Артут се прибраха в къщата да си починат и обмислят накои неща. Днес не бе обикновен ден... Времето минаваше и Сара се сети за Сю, не я беше посещавала и двамата с Питър взеха мотора и тръгнаха. Малко след това и останалите ги последваха, но когато пристигнаха Сю, Артур, Сара и Питър вече излизаха щироко усмихнати. Останалите бяха много очудени, но бързо разбраха за какво стана дума. Преди да потеглят отново Сара заприказва.
- Хей, мисля, че ще по - добре да се опитаме да забравим за това, което се случи днес. - Вив завъртя очи. - Знам, че не можете, но поне да се преструваме, че не се е случвало. - Някои кимнаха...
След това компанията се уговори да отидат на кино.Питър изкара мобилния си и провери в интернет филмите...Имаша най - различни, те си избраха една романтична комедия и тръгнаха.

Скоро стигнахме киното. Пит паркира колата и всички слязохме. Набързо купихме последните билети, пуканки и напитки. Влязохме в залата и се настанихме - Мери до Джей, Пит до Сара, Сю до Артур и аз...до Лукас..Все още му бях малко сърдита. Другите ме изгледаха многозначително. Въздишах.
Филмът почна..Но не го гледах особено...Мислех за предишния ден..За всичко случило се..За мен и Лукас...На няколко пъти го поглеждах. В погледът му не можех да разчета нищо. Филмът продължи два часа. След като свърши, всички излязохме от залата и се запътихме да хапнем някъде. Аз и Лукас вървяхме най-отзад.
- Вив, защо ми се сърдиш?
- Не ти се сърдя..Добре де, малко..Но просто..Вие сигурно ще забравите вчерашния ден, но аз няма да успея..За малко да изгубя най-добрия си приятел..
- И аз няма да го забравя. Познаваме се с Джъстин от много отдавна. Не знам за теб, но аз не разбрах много от филма, който гледахме - усмихнахме се. Той ме прегърна и усетих топлина..Бях отново със стария мой приятел Лукас. Бяхме малко изостанали от другите, затова ги настигнахме подтичвайки. Седнахме в прочутия МакДоналдс на една голяма маса...И започнахме да говорим за най-различни неща...

Фенн^^ Брой мнения : 350 Registration date : 14.10.2009

Естествено отново аз трябваше да вземам поръчките. "Да не съм им сервитьорка!?" - помислих си и аз и се замсях. Взех най-разлини хамбургери и питиета. Присъедих секъм другите и разпределих рестото. След малко всеки вече нагъваше по нещо,а аз бях явн най-щастливата. Седях до брат си и не сирах да го прегръщам. Толкова ми беше мъчно за него. Никогапреди не сме били разделени,а и тези инцидентии.
Когато всеки изяде своето,аз Мери,Вив и Сара решихе да разгледаме магазините,малко разнообразие в гардеробите - помислих си аз. Когато обикаляхме не спирах да си избирам най-разнцветни дрехи,но естествено зимни,тъй като зимата идваше. Останалите моичета също избираха зимни дрехи.
Колкото до момчетата,те се разделиха,всеки по робата ...

Питър и Сара се прибраха в къщата, за да я почистят. След като успяха да се съсредоточат и спрат да се боричкат изчистиха бързо. Сара оглеждаше хола и видя едно малко обгорено листче.
На него имаше надпис на странен език. Сара извика Питър, но и той не разбра нищо.Тя огледа помещението и видя една книга. Вдигна я и видя че отрязъкът беше от нея. Книгата бе "Властелинът на пръстена " и се засмя. След това се обади на сестрите си да се срещнат в парка...

Мери бе приключила с тренировката си и прие поканата на Сара. Те се срещнаха в парка. Сара разказа на сестрите си за късчето хартия и го подаде на Мери, защото знеше, че тя си пада по такива неща. Мери пое листчето и веднага се сети - това бе началото на книгата, написано на елфски. В превод значеше: "Единствен пръстен ги владее, Единствен той ще ги открие,
Единствен вси ще ги сбере и в тъмнина ще ги обвие в страната му Мордор, където тегне мрак.“ Мери гледаше втренчено и после каза:
- НО ТОВА Е НА ЕЛФСКИ, ТОВА ГО НЯМА ДОРИ И В ОРИГИНАЛНАТА КНИГА! Откъде се е взело? - недоумяваше Мери, защото знаеше какво може да означава това ...

Засега само мълчах и гледах сестрите си. След като Мери прочете на глас бележката се озадачих. Сетне въздъхнах. Другите две ме погледнаха учудено.
- Какво за бога??? Не може ли човек да въздъхне, след като за два-три дни са му се случили най-странните неща на света, и при това те продължават! - Мери и Сара сведоха глави. Аз също. Откъде идваше този лист? Кой го бе оставил? "Само да не е замесено с онези сирени" помислих си аз. Беше ми втръснало от тях.
- Някой да се сеща за някакъв си пръстен, който може би ще ни сбере всичките, както е казано ии...Отново ще се борим??? За бога, Властелинът на пръстените не е реалност! Защо всичко се случва с нас?? - смръщих вежди. Чу се странен шум, идващ от близкото дърво. Погледнахме нагоре. Там седеше голям черен гарван.
- Страхотно! Сега и гарвани долитат.. - каза Сара. Но не беше само един. Дойдоха още хиляди и ни обиколиха.
- Това не е на добре - обобщи Мери.
- Благодаря ти, че ни напомни - тръснах й се аз. Тя ме погледна учудено. Аз се изправих и отидох до първия гарван.
- Добре, ако ме разбираш, направи някакъв знак - и в този момент той изграка. Опулих му се. И тогава...Това смях ли беше??? Идваше от главният гарван..Или поне аз така го определих.
- Не ми се пули, аз мога да говоря - паднах назад. Този гарван...ГОВОРЕШЕ????? Сара и Мери се приближиха. А тогава дървото, на което бе кацнал гарванът, заговори...Да, заговори!
- Средната земя не е измислица. Нито пък Мордор. Ние сме истински и живеем във вашия свят - МОЛЯ???? Щях да изкрещя, но се въздържах.
- Чакайте малко...Защо го казвате на нас?? - попита Сара.
- Защото само вие можете да ни помогнете... - тук вече наистина щях да припадна. Седях още на земята, недоумяваща от всичко, което се лсучваше около мен...Наоколо нямаше никого, освен нас трите. "Това е сън!" помислих си аз, но знаех, че е реалност...За жалост...

Мислех напрегнато - гарван, черен ... Те бяха предвестници на злото, а да молят за помощ - странно...Изведнъж се сетих и изкрещях:
- Бягайтее, скрийте се, веднага!
Всички се скриха, а после ме попитаха:
- Защо беше всичко това?
Аз отговорих:
- Гарваните са тайните шпиони на Саурон, ако .... Всички мислеха това, което и аз.

Сара гледаше учудено и мълчеше сякаш бе някоя средновековна кралица, която попада в 21 век.
- Аммм...Нещо МНОООГО взе да ми се струпва. Не един път съм чела книгата и я знам мнооого добре.Естествено накрая завършва добре, както знаем всички.Доброто побеждава злото. - Кейти спря да си поеме дъх и продължи. - Но това не е приказка, а реалност. Как за БОГА, точно ние сме замесени във абсолютни всички чудеса на този свят...Очаквам в близките 10 минута да ми дотърчи някой вампир или някой магьосник.
Мери и Вив само кимнаха.
Кейти продължи:
- Така, не да обмислим какво да правим.Ако.... - но Кейт не успя да довършо, защото Питър я прекъсна.
- Мисля, че ще е най добре да се останем тук.Аз и момчетата ще се справим със няколко стотици гравана!!! Да се надяваме да не се стига до там. Но ако някое същество използва магия...Не знам , стига да не се окажем някои вампири или магьосници както каза Кейт, по дяволите!
Всички се замислиха...

Намръщих се.
- Ако продължавате да говорите за свръхестествени сили, нищо чудно да дойдат и те! Замълчете и помислете! - другите ме погледнаха странно, но замълчаха...След около петнадесет минути мълчание, проговорих:
- Добре...Нека мислим от другата страна на нещата. Може би, това не ни се случва случайно. Дава ни някакъв знак...И ще трябва да играем тази игра...Ако нямате естествено някакви по-добри идеи! - огледах всички, но никой не отговори.
- Е, значи да действаме. Къде трябва да отидем първо? Средната земя...Графството...Мисля, че трябва да потърсим нашите приятели - първо другите не ме разбраха. Но по-късно се сетиха - говорех за Леголас, джуджето..И всички останали приятели на Фродо...Това момче не беше ли измислица???
- Но май и хобитите ще търсим - заключих аз...Хукнахме да бягаме, но се спряхме пред колите...Мери поклати глава..
- И аз така мисля, но тогава как... - и още преди да съм задала въпроса, се появи някаква елипса, която беше като вход към..Къде? Погледнах приятелите си. Някои не мърдаха от местата си. Тръгнах напред и скоро другите ме последваха..

Всички тръгнаха към гората.Никой не знаеше защо,просто вървяха на там.Цареше пълна тишина. Сара проговри:
- А какво ще направим,когато ги открием?....Ако ги открием де...
- Не знам. - беше отговорът на Мери.
Продължиха напред.Спряха, зашото видяха някаква мъждукаща светлина.
- Какво е това, за бога?! - прошепна Сара. Светлината запопочна да придобива по - ясни очертания и заприлича на.....

- Назгул - прошепнах аз. - Бягайте с всички сили и се радвайте, че е ден, защото те губят част от сетивата си в това време.
Мина малко време и Сю каза:
- Успяхме!
- Не се надявай - казах. - Ще ни потърсят отново, през нощта - трябва да сме нащрек.

Докато тичахме, не мислехме накъде бягаме. Но щом спряхме, казах:
- Приятели, тихо! Чувате ли? - усмихнах се. Чуваха се гласовете от съществата в Графството. Затичахме се натам и скоро стигнахме големите бели порти. Имаше стражари. Тъкмо щях да проговоря, когато единия каза:
- О, вие сте децата! Очаквахме ви! - усмихнаха ни се, а ние се спогледахме. Влязохме...а преди очите ни се откри главозамайваща гледка. Красивите хълмове и сгради на Графството, всичко в бяло..Всичко добро...Изведнъж някой се провикна:
- Хей, деца! Насам! - беше весел глас. Обърнахме се и видяхме...джуджето! А аз си мислех, че е измислица...Тръгнахме след него, а то ни заведе до най-високата кула...Където беше..Белият? Не можеше да бъде! Но ето го, седи, и ни чака в огромната зала. Погледнах Мери. Тя се поклони, а останалите направихме същото.
- Деца, не ми се покланяйте. Аз трябва да ви се поклоня! Сигурно не знаете защо обаче - той се засмя..Но смехът му бе топъл и весел.
- Елате, хапнете, и ще ви разкажем....