Просто една идейка

JuJu написа:: Извинявай, обаче аз съм Вивиън. Избери си между тези свободни места:
Третата сестра, най-голямата - Сара
Мириам, която е приятелка на сестрите
Артур / ако искаш да си момче де /
И Лукас...

Ам сори тогаз. Laughing

Както и да е, няма да пиша понеже не ми е интересна историята...

След около половин час, на вратата се звънна. Сара, Вив и Мери отидоха да отворят. Видяха Брук и Сет, които носеха един куфар. Поканиха ги да влязат и ги настаниха в отделни стаи. След това ги оставиха да се оправят, а Вив сготви вкусно ядене. След час всички се срещнаха в хола и започнаха да разговарят, защото отдавна не се бяха виждали. Сара и Вив помнеха малко Сет, но Мери беше още малка, когато за последен път се бяха видяли. Въпреки това, Сара най-много го помнеше, но всички си разговаряха.

~~~~~~~~~~~

Описания...
Това е Сет:

Той е на годините на Сара, малко по-голям от другите две сестри.

Това е Брук:

На тази снимка е малко по-млада. Тя е майка на Сет и много добра приятелка на майката на сестрите, която се казва София.

Това е София:

~~~~~~~

Обобщавам свободните места:
Мириам
Артур
Лукас
Сет
Брук
София

Фенн^^ Брой мнения : 350 Registration date : 14.10.2009

По едно време се позвъня на вратата. Едно синеоко момиче чакаше пред вратата и оглеждаше наоколо. Една от сесртите отвори вратата и покани Сю да влезе и да се настани. Момичето седна до приятелките си Вив и Мери и се запозна с Брук и синът й Сет. Всички заедно започнаха да си говорят и по едно време...

Всички заедно започнаха да си говорят и по едно време, Сет и Брук съобщиха:
- Ние ще излезем малко да се поразходим. По-късно ще се видим пак - Сара им каза, че и тя ще отиде с тях. Тримата излязоха и в къщата останаха Вивиън, Мери и Сюзън. Изведнъж се чу звънът на телефона. Мери отиде да го вдигне и след малко се върна щастлива.
- Какво стана? - попита Вив.
- Джъстин, Лукас и Артур ни предлагат да излезем заедно.... - трите се спогледаха и се засмяха.
- Както вие решите. Все ми е тая - каза Вив, но всъщност не й беше все тая...

Бяха се разбрали да се чакат пред сладкарницата в парка. От там си взеха шейкове и седнаха на една пейка в парка. След като приключиха с питиетата решиха да се качат на някои катерушки в парка. Първо отидоха на гондолата, а после стреляха с пушки. Купиха си сладолед и Мери се сети за нещо и каза:
- Каня ви на концерт по художествена гимнастика (Мери ходеше на худ.гимнастика) в српда следващата седмица от 16:00, в залата.

- Супер! В ансамбъл ли ще играеш, или индивидуално? Или и двете? - засмя се Вив.
Другите се съгласиха веднага. Джъстин даже я целуна и каза:
- Разбира се, че ще дойда да гледам моето слънчице - приятелите им се засмяха.
- Хей, хайде на влакчето! - Всички се съгласиха. След малко се качиха на огромното влакче [ в този парк наистина беше огромно ] и скоро то потегли. Имаше хиляди завои, премятания с главата надолу и какво ли още не. След 5 минути компанията слезе, по-точно се измъкна, от седалките замаяни и момчетата трябваше да придържат момичетата [ xD ]. След като се оправиха решиха да отидат до близкото кафене и да си поговорят. Тогава Артур седна до Сюзън и я заговори:
- Хей, Сюзън, искаш ли да ти спечеля играчка от Dartz? - Сюзън се изчерви, но прие. Двамата станаха от масата, а Вив, Мери, Лукас и Джъстин ги наблюдаваха...

Фенн^^ Брой мнения : 350 Registration date : 14.10.2009

Артур започна да играе.Игра,игра,хвърля,хвърля... Не беше много добър,но поне спечели нещо за нейното момиче [;;d] След като свърши играта му дадоха наградата,а той се объра към Сю и и го подари.
- Колко романтично - каза Мери след като видя как Артур гледаше към Сю. Всички около пейката се засмяха и просължиха да гледат с одворени усти.
Сюзън не знаеше какво да каже. Възглавницата, която й беше подарена бе прекрасна. Момичето целуна Артур по бузата и двамата,хванити за ръка, се присъединиха към останалите от компанията.

Вив през цялото време ги гледаше и се усмихваше. Оттук-оттам поглеждаше и към Мери и Джей, които се целунаха на няколко пъти. А, когато Вив не виждаше, Лукас поглеждаше към нея. След като Сю и Артур се върнаха всички станаха да се разхождат. По едно време Лукас започна да го Вивиън и двамата се изгубиха от поглед. След това и другите две момчета последваха примера му и всички се надбягваха. Вив, Лукас и Мери стигнаха първи - най-бързите. След това пристигнаха Джей, Сю и Артур. Продължиха да се разхождат, но този път Джей и Мери...

Продължиха да се разхождат, но този път Джей и Мери се отделиха от групата. Момичето каза, че ще играе индивидуално с въже, топка и обръч. Те решиха да скроят номер на другите. Първо Мери взе якето на Джей и сложи качулката, така че никой да не я разпознае. Отиде и нарочно се блъсна в Сю, а момичето падна в прегрътките на Артур. Двамата се спогледаха и Артур най - сетне събра сили и попита Сю дали искат да станат гаджета. На Сюзън ѝ останаха думи само, за да каже едно "ДА"! После всички се върнаха в къщата на сестрите, но Джей и Мери продължаваха с номерцата си. Казаха, че люк свири прекрасно на китара и го помолиха да изсвири нещо за Вив. Той разбира се се съгласи на момента, а момичето беше толкова очаровано, че не можа да каже нищо. Решиха да играят на шише и...

Фенн^^ Брой мнения : 350 Registration date : 14.10.2009

Решиха да играят на шише и първа претрябваше да го завърти Сюзън. Тя го хвана здраво и го завъртя. Падна се точно срещу нея,а там стоеше брат й Джей. Момичето го целуна по бузата и после го прегърна силно. След това въртеше Джъстин и се падна точно срещу Мери. Момчето се едно нямаше търпения да я целуне и затова двамата се доближиха един до друг и се впуснаха в целувки. Мина една минута и Сю взе,че ги раздели,иначе нямаше да спрат до утре. Всички се размяха и сега беше ред на Мер. Тя започна да върти,а през това време Сюзън отиде да напълни чаши с лимонада за всеки един. Когато обаче отвори шкафа видя,че са останали само 3. Момичето ги напълни и взе сламки. Сложи по две в чаша и се върна при останалите. Даде на всяка двойка по една чаша,а шишето на Мери се беше озовало при...

...Лукас. Двамата се засмяха, но понеже Лукас трябваше да каже нещо на Мери, той каза:
- Хм...направи предно колело - Мери стана, нагласи се и го направи. Другите заръкопляскаха. Лукас завъря шишето и то се падна при Вивиън. Тя се усмихна, но понеже другите нямаха търпение, веднага започнаха да викат най-различни неща:
- Лукас, целуни я!
- Вдигни я на ръце и я завърти!
- Изпийте и двамата от лимонадите и се целунете!
Лукас се засмя. Първо двамата пиха от чашата и се целунаха. След това Лукас изведнъж я взе на ръце и я завъртя така, че на Вив й се зави свят. След като я постави нежно и внимателно на земята, двамата отново седнаха и всички се засмяха. Вивиън завъртя шишето и то се падна при...

Фенн^^ Брой мнения : 350 Registration date : 14.10.2009

Вивиън завъртя шишето и то се падна при Сюзън. Момичетате се познаваха много отдавна и винаги си правеха закачки,затова Вив реши да направи нещо гадно на приятелката си,затова й каза:
- Бих искала да зелунеш Артур!
Сю я погледна презрително. Явно не беше подготвена точно за това. Все пак щеше да бъде първата и целувка,но рано или късно все пак трябваше да го направят,затова момичето сви рамене и се впусна да целуна гаджето си.
Всички започнаха да викат,а след съблазняващата целувка, наред да върти шишето беше Сю,а то се падна при...

...Мери. Сюзън трябваше да каже на Мери какво да направи иии...
- Мери, кажи на всички, какво мислиш за тях! За мен, Вив, Джей, Лукас и Артур! - Сюзън й се изплези, а Мери започна...
Докато говореше, Вив, слушайки я, отиде да пусне малко музика. След като се върна, Мери щеше тъкмо да говори за Джей...

П.П.: Ирее, ти трябва да пишеш сега!

Всички започнаха да се хихикат. Мери започна:
- Той е най - сладкото момче на света. Обичам го с цялото си сърце. Той е сладък, мил, любезен. Мисля, че няма смисъл да го описвам, зашото каквото и да кажа няма да е достатъчно.
Джъстин гледаше мило и беше много юастлв от думите на Мери.

Всички гледаха щастливата двойка. По едно време Вивиън предложи:
- Хайде да играем "Лимбо" - засмя се тя. Всички се съгласиха. Понеже на всички им се играеше, Вивиън махна лентата от косата си и я завърза на две дървета. Наредиха се в колона и започнаха да играят...

Фенн^^ Брой мнения : 350 Registration date : 14.10.2009

Наредиха се в колона и започнаха да играят. Първи,естествено,бяха момичетата. Мери,като най-еластична,се нареди първа и премина лентата без затруднения,втора беше Вив,тя със светкавична скорост премина. Останалите направиха същото - минаха безпроблемно. [направо ще премина към съществеата част. xD]
Първият изгорял от играта беше Джъстин,който не можеше да се огъне толкова,колкото му трябваше за да премине от другата страна на лентата. Лукас пък отпадна след него,а Артур след още едно - две преминавания .. И той се отказа.
Момичетата се справяха блестящо,но към края първа изгоря Сю,а след нея и Мери. Победителят беше Вивиън.
Всички момчета се нахвърляха върху нея и я вдигнаха на конче. Вив се изчерви цялата,но сякаш й харесваше.
След броени минути Мери предложи да си направят пикник и всеки се разодите по къщите,за да вземе необходимите неща.
След един час имаха среща пред къщата на сестрите...

Мери и Вив бяха излязли навън, за да посрещнат другите. Първа пристигна Сюзън с Артур, а след това Лукас и Джъстин дойдоха също заедно. Всички се качиха в колата на Вив и тя потегли.

***

След около половин час стигнаха до желаното място. Всеки си взе раницата и имаха да изкачат малък баир. След 15 минути стигнаха огромна поляна, пълна с цветя. Беше точно обяд и слънцето огряваше всичко наоколо. Имаше езеро, близо до поляната. Компанията започна да търси сянка, защото беше горещо. Бяха си взели и бански, за всеки случай. Момчетата започнаха да правят шишчета и разни други вкусотий, а момичетата се захванаха със салатите. След като всичко беше готово, всички седнаха да се наобядват. Вив скоро свърши - не ядеше кой знае колко много, не защото спазваше диета - и си сложи банския. Изтича до езерото и бавно започна да влиза. Имаше хиляди рибки, който се мяркаха пред погледа на Вив. Водата естествено беше студена и приятна. Скоро и другите се присъединиха и започнаха да се забавляват във водата...

Джъстин предложи да отидат на почивка някъде, защото му беше писнало скучния живот във тяхното градче. И така всички започнаха да предлагат ....

Фенн^^ Брой мнения : 350 Registration date : 14.10.2009

За Сюзън нямаше знаечение къде ще отидат. Винаги щеше да намери с какво или с кого да се забавлява,а и от малка би искала да обиколи света. Момичето започна да пръска вода по всеки,които й се изпречи на пътя и по едно време се намери в един ъгъл където не можа да помръдне. Беше заклещена. Започна да пищи,защото почуства силна болка,а и не след дълго време водата сякаш започна да променя цвета си,но сам0 на това място,на коет0 беше заседнала Сю.
След като изпищя всички се обърнаха към нея и заплуваха натам,а беднот0 момиче не спираше да вика "Помощ! Помощ!"...

Бързо стигнах до Сюзън. Гмурнах се и погледнах какво беше станало всъщност. Изплувах на повърхността уплашена. Другите ме изгледаха учудено. Те също се гмурнаха...И веднаха изплуваха. Сюзън си бе забила леко крака на някакво острие под водата. Никой не знаеше как да я измъкне. Изтичах бързо до брега и взех блузата си. След малко отново бях при другите.
- Момчета, трябва внимателно да я измъкнете оттам и ние ще й привържем крака - момчетата започнаха много внимателно, а Сюзън крещеше от болка. Скоро беше издърпана, но имаше дълбока рана. Аз и Мери й привързахме на мига раната, но първо я промихме. Всички отидохме на брега, а Артур положи Сю на пясъка. Тя още викаше.
- По-добре веднага да я заведем в болницата - каза Лукас. Всички се съгласиха. Взехме си нещата и изтичахме до колата. Този път Лукас седна зад волана, за да мога аз и Мери да се грижим за Сю. Потеглихме бързо към града.....

Джъстин обаче беше решил да разбере какво се е случило със сестра му. Когато всички влязоха в колата той легна на пясъка и се зарови. Така във суматохата със сестра му никой не се сети, че него го няма, а и беше трудно някой да го забележи. Когато колата се скри зад завоя Джъстин се изправи и хукна към водата. Заплува към мястото, където беше станах инцидента със Сю. Когато стигна се гмурна, отвори очите си, но не видя нищо. Излезе на повърхността,за да си поеме въздух. Стана му студено и реши да излезе на брега за малко, та да се постопли. Когато се просна на пясъка той свали карираната си риза, разположи се и започна да мисли. Какво беше станало там под водата? Наоколо цареше гробна тишина, която се нарушаваше само от учестеното му дишане. По едно време нещо наруши тишината. Чуваше се нещо като песен на морска сирена, но много тъжна песен. Песента идваше точно от мястото, където преди по-малко от половин час беше станало произшествието със сестра му. Джъстин се огледа наоколо. Нямаше никой, но песента продължаваше да се чува все така тъжна и тиха. Той побягна към водата, гмурна се и видя ослепяваща светлина. Остана така няколко секунди, след което светлината изчезна и пред него се стовари тъмна, като черно перде мъгла. Джъстин изгуби съзнание.

Колата на Лукас продължаваше да се носи по пътя с бясна скорост.
-Джъстин, дали да кажем на нашите за Сю? -чу се да казва Мери със отчаян глас - Имам в предвид, че много ще се притеснят ...
След като не чу отговор тя се огледа из колата и със задавен от плач глас извика:
- ДЖЪСТИИИН !!
......

Огледах се. Джъстин го нямаше в колата.
- СПРИ! - извиках аз на Лукас.
- Какво има?
- Джъстин го няма! Добре, Артур, ела с мен обратно към езерото, за да видим какво е станало!
- Искам да дойда и аз! - извика Мери.
- Не, ти и Лукас ще закарате Сю в болница, защото доколкото те знам и ти ще припаднеш ако нещо се е случило с Джъстин. Така че, като по-голяма сестра ти казвам, да останеш тук! Люк, наблюдавай я.
- Добре - отвърна той. Двамата с Артур слязохме от колата и побягнахме назад.

***

Не след дълго стигнахме. Видяхме някакво раздвижване на водата на мястото, където се беше случило всичко със Сюзън. Заплувахме натам. Нямаше нищо. Но тогава Артур забеляза стрнна светлина от дълбините. Заплувахме още и...Тогава видяхме нещо като град, пълен с морски сирени. Ококорихме очи. Всички сирени заплуваха към нас и искаха да ни изгонят...Изведнъж осъзнах, че мога да дишам и да говоря под водата.
- Искаме да намерим един наш приятел, който се изгуби тук...
- Да не е този? - попита, може би кралицата, защото беше най-красива от всички. Тя ни показа обездвиженото тяло на Джъстин.
- Да, той е! - посегнах да го прибера, но ме отрдъпнаха.
- Ще ни е от полза! Нарочно го привлякохме насам.
- Но защо?? С какво ще ви помогне той?? - попита изумен Артур.
- Например, хората да не ни мисля само за измислица. Ние създадохме вашия свят. Ние дойдохме първи. Вие произлязохте от нас. Няма никакъв Бог. Няма никаква съдба. Ние сме вашето спасение! Ако не ни зачитате като такива, това момче ще умре - и кралицата посочи Джей. Аз и Артур се спогледахме учудено.
- И как ще докажете всичко това? - попита Артур.
- Елате - ние, плюс всички други морски сирени се отправихме към един...прекрасен замък. Нямаше как да се опише с думи...Беше като нарисуван..Влязохме вътре. Всичко беше подредено, сякаш е истински замък, построен на сушата.
- Това е едното доказателство - след као каза това. кралицата ни заведе в една огромна стая, пълна с книги и всичко друго от истинския човешки живот. Нямаше как да не им повярваме. Тук бяха и скъпоценностите, търсени векове наред, но неоткрити.
- Но.. - не проумявах. Помислих си, че сънувам.
- Не сънуваме, Вив - каза Артур. Погледнах го с малко измъчен поглед.
- Вече вярвате ли ни? - попита една морска сирена. Минута мълчание..
- Мисля, че нямаме друг избор - въздъхна Артур.
- Добре, ами ако ние ви помогнем? Ако докажем всичко това на света? Ако ги доведем тук - хората? - досетих се аз.
- Ако дойдат тук, ще откраднат всичко! - тросна се кралицата.
- Ние ще отговаряме за това - кимнах и към Артур. Кралицата помълча известно време.
- Явно наистина искате това момче обратно - отново кимнах рязко.
- Добре. Но ако нещо се провали, ще убием детето! - заплашително отговори кралицата. Преглътнах. Но нямаше друг изход. Сбогувахме се с морските сирени и с Артур изплувахме на повърхността.
- Уау - успя да каже той. А аз замълчах..Спогледахме се.
- Мисля, че ни остава само едно - въздъхнах аз. Той кимна. Двамата тръгнахме към града...И се надявахме на помощ..

А колкото до Сюзън, Мери и Лукас....

Фенн^^ Брой мнения : 350 Registration date : 14.10.2009

Лежах в обятията на Лукас и Мери... По едно време отворих очи и почуствах силна пронизваща крака ми болка. Щом леко изпъшках Лук и Мери се обърнаха към мен и по лицата им се изписана усмивки,въпреки че бузите на Мери бяха тъй мокри от солени сълзи.
- Ти си добре! - Мери ме прегърна силно и не искаше да ме пусне.
- Да. Да...добре съм,но ще съм още по-добре ако ме пуснеш. Задушаваш ме! - извиках аз.
Мери веднага ме пусна и двете се засмяхме.
- Къде съм? Какво е станало? - Лукас и Мери се спогледаха и след една минута мълчание Лук започна да разказва цялата история.
Аз сякаш се потопих и след всяка една дума започнах да си спомням,а скоро даже и не усещах кървящата си рана.
Скоро колата пристигна до болницата и вкараха Сюзън в операционата. Лукас беше седнал на едни от многобройните празни столове и пиеше топло мляко,което си беше взел от кафе машината,а колкото до Мери,тя обикаляше напред - назад и не се спираше. По едно време мобилният й звънна,тя го извади от чантата си и се обади.
- Ало? Вив,ти ли си?
- Да,Мери,аз съм.
- Какво стана с Джъстин?
- Ще ти обясням по-късно. Как е Сю?
- В моемнта е в операционата. Вие къде сте?
- На път към болницата.
- С такси ли сте?
- Не,бягаме. Скоро ще стигнем. Хайде чао!
- Чао...
Мери затвори телефона си и разказа на Лукас какво се е случило. Момичето започна да плаче,нямаше никакви новини за Джъстин и тя започна да трепери. Лукас я прегърна и започна да я отешава.
Колкото до Артур и Вивиан...

Стигнахме след половинчасово бягане, с малко почивки.
- Добре, че сме спринтьори - засмяхме се двамата. Пред нас се показваше огромната бяла сграда - болницата. Влязохме вътре задъхани. Попитахме на кой етаж е Сюзън.
- Трети, 256 стая, по коридора вдясно - обясни жената.
Започнахме да се изкачваме по стълбите - така или иначе, нямаше колко повече да се изморим. Скоро стигнахме, и първото нещо, което видяхме, беше Мери, плачеща в обятията. Изтичах при нея, а тя се хвърли на врата ми.
- Вив...не мога..Какво стана..Как е..
- Тихо! Успокой се! Ако го направиш, ще ти обясня! - тя спря да хълца и аз започнах да й разказвам всичко от началото. Лукас също слушаше. Когато стигнах до частта, че ние сме произлезли от морските сирени, и двамата ни погледнаха с ококорени очи. Не им обърнах внимание. Продължих и след петминутно разказване, спрях.
- Значи, трябва да убедим всички, че сме произлезли от морските сирени? Хах, много ще е лесно! - засмя се Лукас, но го стрелнах с поглед, при който той веднага спря.
- Става дума за Джъстин. Ако никой не иска да помогне, ще го направя сама. Не мога да го оставя. Познаваме се от бебета и израстнахме заедно.
- И аз съм с теб! - каза веднага Мери.
- Аз също - отвърна Артур.
- И мислите, че няма да му помогна ли? Сякаш не го познавам и аз от отдавна! - тросна се малко Лукас.
- Никой не е казал такова нещо! - отвърнах му.
- Стига! Аз искам да попитам, как е Сю? - каза Артур. И точно тогава излезе докторът от операционната.
- Сюзън е добре. Стабилизирахме я. Много лошо се е наранила, така че по-трудно ще може да ходи, след като се оправи, но ще се възстанови след около месец. Всъщност, как стана всичко? - Мълчание. Накрая отговорих:
- Ам...Малко се набоде на една шахта...
- Друг път нека внимава. А сега можете да отидете да я видите - отговори докторът, малко неубеден от моя отговор. Артур и Мери влязоха първи. Втора тръгнах аз, а Лукас тръгна след мен. Не му казах нищо. Леко се бях обидила от поведението му. Когато влязохме Сюзън отвори очи...

Фенн^^ Брой мнения : 350 Registration date : 14.10.2009

Когато тълпата влезе,аз отворих очи и усмивка грейна на лицето ми. Бях много щастлива,че оървото нещо,което виждам са приятелите ми. Артур сеприближи до мен,целуна ме по челото и ме попита:
- Как си? - в гласа му нямаше нямаше никакво настроение.
Наместих се. Прибрах косата си зад ухите и вдигнах брадичка.
- Добре съм. - отговорих точно и ясно. - А ви как сте? - попитах весело и се озърнах насам,натам. - Къде е брат ми? - в гласа ми вече звучеще притеснение.
- Той ... той,е добре. - отговори Мери. Всички я погледнаха осудено,но тя бе излъгала само и само за да не ме накара да се чуствам по зле.
- Как мина оберацията? Какво ти правиха? - попита Артур.
Огледах крака си,беше завит с бинт и вече не меболеше.
- Всичко е наред - продължих. - Няма за какво да се безпокоите,но Мери ... няма да мога да идвам на художествената гимнастика този месец или поне докато не се възтановя. Тя кимна и мепрегърна. След нея и всички други. Точно в този момент влезе докторът и се усмихна.
- Е,явно имаш много добри приятели - забеляза той.
- Да,най-добрите! - засмях се.
След това докторът каза на всики,че времето им е изтекло и трябва да си ходят. А аз,трябваше да седя в леглото цели дни.
Колкото до останалите...